Шумен – Стария град

След дълго отлагане, тази година планирахме няколко дена само за Шумен. Исках да покажа на децата вълшебни места в и около него, белязали завинаги спомените ми от града. За част от тях е по-добре да ги оставя да говорят сами от снимките.

Започнахме с крепостта на стария град, просъществувала повече от 3000 години. Част от нея е възстановена, но никога няма да стане като Царевец, нито пък има претенциите за това. Преплитат се толкова много епохи, народи и различни начини на живот, че няма начин да избереш един и да заличиш всички останали. 

 Този текст те посреща малко след входа и те подготвя в известна степен за предстоящото.

 

Тази гледка е близо до входа, от вътрешната страна. Дори лаик като мен може да види, че стените са строени по различен начин и да предположи, че строителите са различни. В следващия миг си задавам въпроса как и за колко време са успели да построят дебелите основи. Отбелязвам си, че трябва потърся информация по този въпрос, защото сякаш вече го чувам с детски глас наоколо. В далечината се вижда паметника „Създатели на българската държава“, който всички шуменци наричат простичко Паметника. Но за него – по-късно.

Около крепостта се събират тежки сиви облаци, които заплашват да изсипят целия си товар върху нас. Като че ли слънцето е останало само над древните зидове, а техните защитници са заели позиции, за да прогонят дъжда и запазят доброто настроение. 

 

Успяват. И слънчевите лъчи се разливат на воля по околните хълмове.

Чак до днешния град, в подножието им.

А ние продължаваме разходката си.

Някак неусетно стигаме до кулата. От нея се откриват чудесни изгледи към града и околностите.

Както вече отбелязах – пролет е и всичко наоколо е зелено. Във всички негови нюанси и още няколко, които сте забравили.

Оглеждаме дебелите стени от най-високата точка, достъпна за туристи.

Прощален поглед към кулата на тръгване.

Пътят към изхода е по-кратък. Време е да продължим пътя си. Но знам, че пак ще дойдем. Скоро.