През целия ми живот (де съзнателен, де не чак толкова), десети април е един много специален ден. До преди шест години беше рождения ден на Моя батко, но от 6 години насам е и Денят, в който се срещнах очи в очи с малкото ми момче. Това е и мой празник и всеки път се опитвам да го направя различен и неповторим.
Тази година се посветих на Тортата на малкия рожденник, в която направих опит да съчетая любимите анимационни герои Финиъс и Фърб, с любимата играчка – строител, с който може да направи всичко, с което им се играе. Разбира се, това беше само една част от празника, но доста съществена част, ако питате децата. Покрай нея и куп други събития, няколко пъти аха да отложа празненството, часът и мястото се променяха и май имаше поканени, които не разбраха последната промяна. Съжалявам и се надявам да ми простят. Не е било нарочно. И за тези, които не са били с нас в Денят Х, ми се иска да споделя настроението с което започнахме Празникът.
Така започнахме, когато дойдоха първите гости – братовчедите, разбира се. За съжаление, тортата претърпя някои несгоди, та не можахме да си я вземем в детския клуб, където ни чакаха останалите гости. Там децата се забавляваха доволно, около три часа. През това време най-големите деца си изкараха прекрасно, макар повечето да не се бяха виждали преди нашия рожден ден. Е, поне на мен ми беше супер, а и другите мами изглеждаше, че се забавляват. Освен нашия, имаше само още един татко, който дойде в края и за малко. Колкото за тортата. Нашата нямаше да оцелее след транспорта до там, но все пак – не може рожден ден без торта и взехме най-шоколадовата торта в радиус от 30 минути от нас, която успяхме да намерим. Рожденика малко се нацупи и не искаше да духне свещичките върху нея, но му помогнаха гостенчетата. Той само си пожела нещо много хубаво, което не сподели с нас.
От детския клуб се прибрахме в нас с 4, вместо обичайните 2 деца. С братовчедите, естествено. Цял следобяд домът ни се огласяше от игрите и смеха им. Радвах им се и се зарекох, че по-често ще имат възможността да си играят заедно. Някак между другото и неусетно ми хрумна как да „ремонтирам“ тортата, за да може да изпълни предназначението си. С помощта на 4 чифта малки и сръчни ръчички, резултатът беше:
Учудващото е, че на никой не му се приспа и не даваха дума да се издума за следобеден сън. Най-малкият герой се предаде надвечер, по пътя към батко ми. Нали имаме още един рожденик, който чакаше своя час? За разлика от мен, съпругата на брат ми беше приготвила много и все вкусни неща за гостите. Аз разчитах на близкия ресторант, където, все пак, оправдаха очакванията ми. Децата продължиха да си играят, без да изпитват нужда от големите, чак до момента с третата за деня торта. Лека и плодова – идеален завършек за прекрасния ден.
Никога не съм подозирала, че един единствен ден може да побере толкова много смях и хубави емоции. Дано ми се случват и по-често.
Благодаря на всички, които го споделиха с мен!
