Нашарих страничката с оранжево в разгара на лятото, но имам намерение да запазя този облик и през есента.
Оранжевото е на почит у нас. Едва ли има човек в нашата къща, който не знае Оранжевата песен.
Като прибавя към факта, че на работното ми място оранжевият цвят се среща твърде често и парчетата оранжев и жълт фондан, които се търкалят в хладилника, редом с лимони, портокали, ябълки, круши и мандарини в есенна гама .... листа във всички форми и размери се вихрят навсякъде, ако не внимаваш при отварянето на шкафовете, където уж са подредени да съхнат. В чекмеджетата весело потропват кестени, шишарки и жълъди, хукнали след своите калпачета. А обещанието за задружно майсторене в студените вечери е в състояние да накара и най-трудното домашно да се приготви за минутки. Все по-често в кухнята се прокрадва аромата на портокаловите корички, а каната топъл чай (отново най-често в оранжеви нюанси) с мед и лимон заема своето достойно място в нея.
Смяната на пресните със сушени сини сливи по пазарите напомня, че наближава края на златната есен. Но нека до тогава се насладим на топлината, която я изпълва.