Едно дете посрещнало баща си, след дълъг работен ден. Вместо да го прегърне и да му се усмихне, то го попитало „Тате, каква заплата получаваш?”. Ядосал се бащата, скарал му се, че това не е детска работа, влязъл в дневната и си пуснал телевизора. Обаче размислил – защо ли ме пита за заплатата ми? Детето стояло притихнало на края на дивана. Бащата казал „Плащат ми по 50 лева на час”. Детето помълчало малко, мърдало устнички, пък казало „Би ли ми дал 30 лева?”. Ех как избухнал мъжът „Ти за това ли ме питаш колко изкарвам, за да ми поискаш пари?”. Детето примигнало начесто-начесто и се прибрало в стаята си. Бащата отново взел да се чуди „За какво ли са му тези пари? Сигурно за някаква играчка, за някаква глупост! Що за нахалство, да ми иска толкова пари!”. Обаче нещо пак го човърка отвътре „Може пък за нещо важно да са му и да не смее да ми каже.”. Отишъл до детската стая, видял дететето си, легнало на леглото с дрехите, умислено. Станало му мъчно и приседнал до него. „Ето ти, както ми поиска, 30 лева”. То на мига се усмихнало и седнало в леглото. Бащата очаквал да му каже сега за какво са му парите, а то бръкнало под възглавницата и извадило няколко смачкани банкноти, като се опитало да ги поизглади. Ех, като кипнал мъжът пак „Как, ти имаш пари, за какво са ти толкова, аз толкова време работя за тях, ти ще ги изхарчиш за някаква глупост!”. Детето мълчаливо изчакало една пауза в думите на баща си и тогава му ги подало „Тате, може ли да си купя един час от твоето време и да вечеряме утре заедно, с мама?” ....
