Денят е прекрасен, нали?

Някога си го повтарях машинално, без да осмисля кое му е прекрасното. Само с надеждата да е наистина такъв. Ставаш, отиваш с децата до училище, после - на работа. След работа - шайбата се завърта у дома. Кафе или разходка с приятели понякога. В един момент осъзнаваш, че да, такъв е денят! Прекрасен, дори само заради тези неща! Здрава съм. Имам деца, които има къде да водя. Има и къде да работя. На всичкото отгоре харесвам това, което работя. Имам семейство, приятели и близки хора, на които да се обадя. Ей тъй, само да ги чуя. И отговорът "добре", на въпроса "как си?" всъщност е ... верен. Защото всеки ден става по нещо хубаво, което го прави и неповторим. Нова книга, нов приятел, напъпилите клонки на дървото, край което минавам след работа. Всеки ден улавям нещо ново, което ми е убягвало до сега ... Като вихър, който ме грабва и вдига все по-високо, за да видя все повече неща. Неща, които правят всеки следващ ден по-цветен и усмихнат.

И по-прекрасен, нали?

Овесени ядки, банан и шоколад

Едно е да искаш, друго - да го направиш. Не след седмица, но все пак, ето ме на линия.

Толкова много неща стават, при това - по-бързо от очакваното, че се чудя от кое да започна ... Ако трябва да опиша месеца само с една дума, то тя ще бъде шоколад, във всякакви разновидности - торта, кекс, сладкиши, бонбони.

Личното ми предизвикателство за месеца беше направата на нещо сладко за рожден ден. На едно страхотно дете, лъчезарно, приятел на моите деца. Заедно с майка му сътворихме три вида сладки (с шоколад) и четири вида бонбони (шоколадови, разбира се), за по-малко от шест часа. Дори опитахме нова рецепта, която бях мернала някъде набързо, а после така и не намерих източника, но все пак искахме да опитаме и ..... се оказа сполучлива и вкусна:

4 меки банана,

2 ч.ч. фини овесени ядки (първият опит беше с ръжени ядки, но с тях трябва да престои повече)

100 грама шоколад (аз ползвах млечен първия път)

Намачквате бананите на пюре, добавяте ядките и оставяте да престои около 20-30 минути (зависи от ядките), през които ядките да поемат част от течността и да омекнат. Нарязвате или натрошавате шоколада на малки парченца и го добавяте към другата смес. Гребвате с лъжицата така, че да има поне 1 парче шоколад и изсипвате върху хартия за печене. Няма нужда от големи разстояния, само да се не допират бисквитките. Аз ги притиснах отгоре, за да са плоски. Пекохме ги около 30 минути, на 150 градуса, но следващият път ще опитам да съкратя времето за приготвяне. Лесни, вкусни, а май минават и за здравословни. Дано са се харесали и на малчуганите, за които ги правихме.

Удобни са ми да сложа и в раницата за похапване в голямото междучасие. Така съм спокойна, че няма да посегнат към пълните със знайни и незнайни Е-та на пакетираните неща в лавката.