Английски коледен кейк

Вярно, че името на този традиционен коледен сладкиш е свързано с Англия, но все повече близки и познати в България го приготвят. Тази година реших да го направя и аз. Включих го в списъка с неща, които непременно трябва да направя преди Коледа. Ако опитът е успешен, ще го правя всяка година. Първо потърсих изпитана рецепта. Обаче, колкото човека питах, толкова варианта получих. Накрая реших да се доверя на рецептата на Джемма, защото съм правила успешно и други нейни неща. След първоначания ентусиазъм, цяла седмица обикалях по магазините след работа, докато събера нужните съставки и все си намирах оправдание за да го отложа. Хората вече го поливаха втори и трети път, а аз още бях до под кривата круша. Края на ноември вече беше крайно време за приготвянето му. Първоначално смятах само да удвоя дозата, но после промених малко и съставките. За всичко останало - следвах съветите на Джемма почти стриктно.

I. Сутринта накиснах сушените плодове:
400 гр стафиди
100 гр сушени кайсии- нарязани на дребно
150 гр сушени череши- нарязани на половинки
100 гр сушени червени боровинки
100 гр орехи нарязани
100 гр бадеми нарязани
100 гр сушени кумкуати, нарязани на ситно
настъргана кора от 1 лимон
сок от 1 лимон
4 с л портокалов сок
100 мл коняк (аз сложих ром "Savoy")
1 с л канела
1 с л смлян карамфил
1/2 ч.л. смлян джинджифил
Завих ги с найлон и ги оставих на хладно.
II. Би трябвало да е след около 12 часа, но се оказа, че съм забравила да оставя маслото на топло да омекне и остана за следващата вечер:
На другия ден:
1. Приготвих си продуктите
350 гр меко масло,
3 с л течен мед,
200 гр кафява захар
150 гр бяла захар
350 гр брашно + 5 с.л.
6 яйца
2. Включих фурната на 150 гр.

3. Застлах с пекарска хартия дъното и стените на формите - разделих сместа на три неравни части, като всяка от тях беше наречена кога да се хапне. Използвах метални кутии от бисквити, в които после ще съхранявам кекса, защото капаците им прилепват доста плътно.
В купа разбих маслото, меда и захарта, докато стана еднородна и кремообразна смес. След това се прибавят едно по едно яйцата, като след всяко яйце се разбива сместа, докато се усвои добре. После - лъжица брашно и пак разбиване. Пак яйце, брашно и т.н., докато станат 6. Прилича на технологията за тесто за еклери, но там не се добява брашно.

4. Прибавих половината от брашното, 1 бакпулвер (това май трябваше да е 10 грама, а аз не съобразих, че моите пакетчета бяха по 20), 100 гр бадемово брашно и плодовата смес. Следва пак разбъркване, което при мен беше вече на ръка, но ако имате робот - той ще ви спести още малко работа. Сложих останалото врашно и пак разбърках, до еднородна смес. Е, плодовете и ядките си се открояват, но другите съставки се бяха смесили идеално.

5. Изсипвах във формата и загладих. Формата се покрива с два слоя хартия за печене. Тук нещо не бях догледала и сложих само един пласт. Може да се върже, но може и да се притисне с капака (предимството да ползвам бисквитени кутии) и той после да се махне. Пече се около 2.5 - 3, или докато клечката излезе суха. Аз намалих времето на 2 часа, понеже разделих кейка в по-малки форми. Отне около два часа, като май най-малката можеше да извадя и по-рано.

6. Като се изпече се надупчва на няколко места и се залива с 5 с л ром, оставя се така 30 мин. След 30 мин се вади на решетка до пълното му изстиване. ... Да, така би трябвало да е в един идеален свят, който се върти около мен и кейка ми, но се наложи малко да разменя операциите, стискайки палци да не пострада вкуса - залях с ром доста след пълното му изстиване, което беше станало във формата.

7. Накрая го завих във фолио за вежо съхранение, прибрах го обратно в металната кутия и го оставих отново на студено да отлежава до Коледа. През няколко дена се напръсква с ром (аз ще го правя веднъж седмично). Може ромът да е разреден с малко портокалов сок или чай (смятам последното поливане да е само с портокалов сок).

В навечерието на Коледа може да се украси отгоре с бял фондан, черен шоколад, а някъде срещнах дори д крем, много подобен на еклеровия с мляко, жълтъци и много масло. На най-много места го видях вързан с червена панделка. Има време, само трябва да внимавам да не го "напия" до тогава.

Коледен и Новогодишен календар

Всяка година ми се иска да направя коледен календар или поне списък със задачките за празниците, но не го довършвам. В повечето случаи дори не го започвам, а резултатът е много бързане, препирни, забравени картички, неизпълнени рецепти ... е, поне с подаръците се справяме навреме.

За тази година съм предвидила няколко дни за правене на сладки. Още няколко ще отделим за направата и изпращането на картички. Неизвестно колко ще отнемат коледните украси. Не на последно място трябва да има и дни за пазаруване и подготовка на подаръците. Сега има идеи само за първите 4-5 дни, но ще актуализирам списъка с появата на всяка нова хрумка. Ще добавям и по-подробна информация за свършеното.

1. Английски коледен кейк - направата му отнема повече от един ден, но от някъде трябва да се почне и го обявявам за моя Ден Първи.
2. Изготвяне на списък за коледни картички - къде, как, на кого и колко. Едва ли ще е окончателен, но със сигурност се очертава доста внушителен.
3. Набавяне на нужните материали за първия транш с картички - за тези, които ще пътуват най-далеч. покрай това може и някой от подаръците може да се вмъкне в чувала на дядо Коледа от верните му джуджета и джуджанки.
4. Картичкоправене - колкото повече, толкова повече.
5. Първа коледна украса - проверка на наличностите и събиране на идеите за тази година.
6. Изпращане на първите картички до далечните си дестинации.

7. ....

8. ...

9. ...

10.

Будители

Будители са всички онези хора, които отделят от времето и таланта си, за да накарат позаспалото ни общество да се замисли, да почувства, да се стреми към нещо. Те са тези, които бият тревога, които заради морала дръзват да поемат риск, противопоставяйки се на авторитетите. Отказващи да приемат границите на познатото за окончателни. Верни на прогреса, но и на традицията. Между българските народни будители няма нито един такъв, който да е бил поклонник на общочовешкия прогрес, без да е поклонник на традициите на своя народ. Имало ги е преди, има ги и сега. И докато имаме свят, който можем да опознаваме, ще имаме нужда от тях. От хората, които съзнават, че животът ни дава повече, че дължим на живота повече, отколкото повечето от нас допускат.

Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.
Честит празник, хора!