Честит Никулден!

Никулден е един от най-големите зимни празници. По една или друга причина, за мен е по-голям и от Коледа.
И как няма да е, когато е личен празник за толкова много близки мои хора! Хора, оставили своя отпечатък в живота ми, за да мога днес да съм това, което съм.
С риск да пропусна някой, но не мога да не ги спомена. Брат ми, неговата съпруга, двете ми приятелки, празнуващи едната рожден, а другата имен ден днес, единият ми любим чичо, съпругата на другия, братовчеди и техни половинки ... колеги и приятели ... дори целия интернет не може да побере благодарността ми към всички тях за това, че ги има и са част от моя живот. И в този най-прекрасен ден искам да пожелая на всички тях най-вече здраве, защото то е залог за радост, а тя е пътят към щастието, изпълнено с красиви мигове и сбъднати мечти!
Нека посрещаме още много пъти Никулден заедно!

Нашарих страничката с оранжево в разгара на лятото, но имам намерение да запазя този облик и през есента.
Оранжевото е на почит у нас. Едва ли има човек в нашата къща, който не знае Оранжевата песен.
Като прибавя към факта, че на работното ми място оранжевият цвят се среща твърде често и парчетата оранжев и жълт фондан, които се търкалят в хладилника, редом с лимони, портокали, ябълки, круши и мандарини в есенна гама .... листа във всички форми и размери се вихрят навсякъде, ако не внимаваш при отварянето на шкафовете, където уж са подредени да съхнат. В чекмеджетата весело потропват кестени, шишарки и жълъди, хукнали след своите калпачета. А обещанието за задружно майсторене в студените вечери е в състояние да накара и най-трудното домашно да се приготви за минутки. Все по-често в кухнята се прокрадва аромата на портокаловите корички, а каната топъл чай (отново най-често в оранжеви нюанси) с мед и лимон заема своето достойно място в нея.
Смяната на пресните със сушени сини сливи по пазарите напомня, че наближава края на златната есен. Но нека до тогава се насладим на топлината, която я изпълва.

Лятно

Лято, юли, жега .. измъквам се от стаята, преди да съм се сварила в собствен сос и тръгвам на пътешествие в близката околност да търся хладинка. Не след дълго стигам до малка горичка с примамлива просека насреща.

Вървя си по пътечката, сред прохладата на дърветата. Между наситеното зелено на листата се процеждат лъчите на слънцето. Когато попаднат на белите камъни, се връщат обратно нагоре като фонтани.

В дясно виждам ягоди. Навеждам се да разгърна листата и проверя дали има плодове. Лъхна ме уханието на цветовете. Подранила съм, значи. Зад храсталаците от другата страна виждам полянка и тръгвам натам. Цялата е огряна от слънцето, а сред изумрудено зелената трева са пръснати ярки цветя и те подканват да приседнеш. Сякаш не ми се излиза на припек, дори заради тях и затова продължавам пътя си.

Идилията свършва с автомобилен клаксон, разнесъл се зад последните дървета. От там започваше една размекната от горещините асфалтова улица, с редичка от паркирани коли от едната страна. Единствената сянка е от близкия блок, а и тя бърза да се скрие от жегата в основите на сградата. Връщам се обратно, но магията на мястото вече я няма. До ягодите виждам рушаща се стена, а зад нея неуморно бягащите след бялата топка деца. До полянката с цветята има детска площадка. И пейка, нашарена като зебра от сенките на дърветата. Удобно място да седна да погледам малчуганите. Докато си мисля колко ли вълшебни островчета ще са останали в големия град, когато те пораснат ... ?

На ...

. . . . .

Той тръгва сам на път далечен -

ний не успяхме да го задържим -

по път от всички нас отречен,

потресени сега мълчим.

Какво получи той от нас,

какво ний дадохме от себе,

във зла минута, в труден час,

освен съвети непотребни.

Затвори той след себе си вратата,

усмивките помръкнаха след него,

при нас остана само самотата,

тъгата ... и споменът ... за него.

Отиде си. Той няма да се върне.

Не, не че някъде по чужди брани

смъртта внезапно ще прегърне

и там навеки да остане!

Навярно той, от всякога по-жив,

ще бъде нейде там, далече,

и може би ще бъде по-щастлив,

но ... няма да се върне вече!

Написах горните редове преди Н години, по повод едно заминаване. На приятел. Искаше да отиде в чуждестранния легион. Не виждаше нищо хубаво пред себе си тук, в България, просто искаше да хвърли всичко и това беше неговият начин. Всички искахме той да остане, но никой от нас не беше споделил с него колко ще ни липсва и какво мисли за постъпката му. А дали сме били наистина до него, когато е имал нужда от нас, преди да вземе това решение?

Не знам дали сега е по-щастлив. Но тогава се отказа от заминаването и може би, имам малък принос.

Поводът да го изтупам от праха е едно друго заминаване. Днес. Отново на приятел. Ще ни липсва. Но сега всичко е толкова различно! Тъгата по заминаващите не е по-малка, но е замесена с толкова вяра и надежда! Въпросите пак се въртят като пеперуди в главата ми. Успях ли да кажа всички добри и хубави думи, които исках? Направих ли това, което можех, когато беше тук? Бях ли там, където трябваше, когато трябваше? Не знам. Но знам, че пътят напред е светъл и лъчист като лунна пътека. Знам, че този път щастието е някъде там, по нея. Далече. Но какво са разстоянията днес? И какво значи далече. Та ние пак ще се срещнем. Само следващия път ще сме ... малко по-големи.

Успех!

"Икономиката ни отчита ръст. Ограничихме плащането в брой. Свързахме фискалните апарати на бензиностанциите с НАП, предстои да свържем и аптеките. Вие не успяхте да го направите", напомни Дянков.

Тази извадка, от публикация за дебата по вота на недоверие в http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3889811 провокира някои мислички в мен.

С какво ограничаването на плащането в брой ни помага да излезем от кризата?
По-голяма част от парите минават в електронен и безкнижен вариант.
Това обяснява и стремежа на всички правителства да налагат все повече неща да се плащат само по електронен, банков или какъв да е, стига да е безналичен път. По документи пари има, при това достатъчно.
Валутния борд не дава да се печатат нови хартиени пари, но май нищо не казва за електронните и безналичните. Най-вероятно чрез тях ще може до някъде да се компенсират сумите, които не стигат.
Правителството ще има излишък от книжни пари - може да увеличи някои бюджетни плащания. Чудесно! Особено в навечерието на избори.
Но правителството ще трябва и да се моли хората да не държат да си вземат парите, изкарани с труд или не, в брой, за да си ги държат под дюшека. Или да си ги направят на ковьорче.

Може ли един час ... ?

Едно дете посрещнало баща си, след дълъг работен ден. Вместо да го прегърне и да му се усмихне, то го попитало „Тате, каква заплата получаваш?”. Ядосал се бащата, скарал му се, че това не е детска работа, влязъл в дневната и си пуснал телевизора. Обаче размислил – защо ли ме пита за заплатата ми? Детето стояло притихнало на края на дивана. Бащата казал „Плащат ми по 50 лева на час”. Детето помълчало малко, мърдало устнички, пък казало „Би ли ми дал 30 лева?”. Ех как избухнал мъжът „Ти за това ли ме питаш колко изкарвам, за да ми поискаш пари?”. Детето примигнало начесто-начесто и се прибрало в стаята си. Бащата отново взел да се чуди „За какво ли са му тези пари? Сигурно за някаква играчка, за някаква глупост! Що за нахалство, да ми иска толкова пари!”. Обаче нещо пак го човърка отвътре „Може пък за нещо важно да са му и да не смее да ми каже.”. Отишъл до детската стая, видял дететето си, легнало на леглото с дрехите, умислено. Станало му мъчно и приседнал до него. „Ето ти, както ми поиска, 30 лева”. То на мига се усмихнало и седнало в леглото. Бащата очаквал да му каже сега за какво са му парите, а то бръкнало под възглавницата и извадило няколко смачкани банкноти, като се опитало да ги поизглади. Ех, като кипнал мъжът пак „Как, ти имаш пари, за какво са ти толкова, аз толкова време работя за тях, ти ще ги изхарчиш за някаква глупост!”. Детето мълчаливо изчакало една пауза в думите на баща си и тогава му ги подало „Тате, може ли да си купя един час от твоето време и да вечеряме утре заедно, с мама?” ....

Пенкилер

Пенкилер е лекарство за всичко. Нещо, което помага, когато има проблем.
Независимо от причината, поради която ви е зачервено гърлото - песни с приятели или подкрепа на любимия отбор, грип или изрази по адрес на световното устройство - той ще го успокои. За да сте във форма и пак може да повторите и потретите.