сряда, 13 май 2020 г.

Дамски каприз

Днешният ден е последният от продължилото два месеца извънредно положение. От утре нещо ще бъде по-различно, въздухът - по-вкусен, а денят ... топъл, и подходящ за едно ново начало. Повод, достатъчно значим, за да се отбележи с нещо ново и различно.
Не знам и защо не съм го правила досега, макар да си имам история, от ученическите години, с една негова по-накипрена роднина - торта "Пламъци". Тогава интернет не беше толкова достъпен и за рецептата на тортата трябваше да висим в библиотеката, търсейки точното списание, за да препишем какво трябва за тортата. Ценните указания от заветното листче бяха превъплатени в тортата за рожденния ден на една приятелка. Беше интересна, беше различна и, най-важното - мнооого вкусна. Някой път ще я направя и нея, но днес репетирам с един "Дамски каприз". Ефектен, вкусен, на това отгоре - лесен. Не знам защо си е заслужил името, но определено си заслужава да се опита.

Необходими продукти:

5 яйца
280 г захар
1/2 чаена чаша олио
1 чаена чаша кисело мляко
2 чаени чаши брашно (аз сложих 1 1/2, но и 1/2 ч.ч. нишесте ванилия)
1 чаена лъжичка сода
ванилия
бурканче сладко или конфитюр, по избор

Разбиват се жълтъците с 200 г от захарта. Добавят се олиото, киселото мляко, ванилията. Брашното и нишестето се добавят постепенно накрая. Използвах форма, застлана с хартия за печене, но сигурно може и да е намазана с масло. Пече се на 180 градуса, до готовност. Времето зависи от размера на тавата и дебелината на блата. Аз ползвах тавата на фурната и 25 минути ми бяха достатъчни.
Когато поизстине, трябва да се надупчи с шишче или клечка за зъби и да се намаже със сладкото. Аз ползвах конфитюр от дъхави ябълки и дюли, от подножието на Мадарските скали, преработени от мен и децата в подходящо за всякакви случаи лакомство. Може и с лъжичката от буркана да се яде, но да не се отплесвам.
Накрая белтъците се разбиват на сняг останалата захар (1 к.ч.) и се разстилат върху сладкото. Пече се отново, само на горен реотан, за да се запекат, колкото да сменят цвета си. Следващият път ще опитам да ги запека като "Забравени сладки", сигурно също ще се получи.

Източник