Шумен – градът

За самия град, срам не срам, ще си призная, че не ми остана много време. Разходихме се в обновената градска градина, парка „Кьошковете“ и съвсем малко в централната пешеходна част.

От театъра започва дългия път към паметника, с повече от 1300 стъпала - едва забележима тъмна нишка с чупка сред гъстата зеленина на гората.

Самият театър – видимо не се използва само като дом на наследниците на първите актьори, изиграли някога комедията на Сава Доброплодни "Михал Мишкоед" пред шуменската публика.

Срещу него са историческият музей и библиотеката. В сградата на музея май миналото среща своите наследници по малко нестандартен начин.

Малко по-нагоре е бившият партиен дом, окичен с цветя и знамена заради престоящия празник.

Над него се намира военният клуб, известен и като ДНА или Дом на народната армия.

Малка уличка го разделя от съдебната палата, към която предлагам малко нестандартен поглед. От задната страна. Ако кажа, че новата визия на бившата художествена галерия ми харесва, значи да излъжа.

Някъде из кривите улички наоколо се намира сградата на радио „Шумен“.

Ако продължите да се изкачвате по пътя към паметника над града, непременно ще минете и край пожарната. Кулата с часовника така си и остана неремонтирана, след избухнал ненадейно пожар, а часовникът не показва точното време.

Не мога да пропусна и военното училище, което сега май се води филиал на военния университет във Велико Търново. Въоръжението пред него е във видимо по-добро състояние от самата сграда.

И за десерт – няколко снимки от „Кьошковете“. Някога това беше пътеката на здравето, по която имаше гимнастически уреди и заместваха фитнеса доста успешно.

По следващата алея се отива към началото на парка. Някога там беше обръщач на автобуси, прекосяващи целия град, а хората ги ползваха повече от колите си. Сега героите бяха уморени и не стигнахме до него. Имаше и шадраван, но остана за следващия път.

Тук поемаха в различни посоки и постепенно хорската глъчка потъваше в горската тишина. Все същото си е, като изключим, че дърветата са станали още по-големи и новата заградена детска площадка срещу зоокъта. Някога се водеше зоопарк и имаше истински лъв, както и голяма кафява мечка. И жълтата ограда я нямаше.