вторник, 2 декември 2014 г.

Шоколадови трюфели

Няма празник без бонбони, а едни от най-лесните и вкусни са шоколадовите трюфели. Трябват ви сметана, шоколад, желание и някой, с който да ги споделите.

Необходими продукти:

100 мл сладкарска сметана,
100 грама натурален шоколад/150 грама млечен/200 грама бял шоколад - само един от трите е достатъчен
Според мен вървят доста добре с добавка на ванилия, мента, ром или канела, но това е въпрос на вкус, предпочитание и наличност в кухнята.
какао за овалване

Приготвяне:
Започваме с приготвянето на ганаш - вълшебната смес от шоколад и сметана.
Загрейте сметаната на водна баня. Когато е готова да заври, добавете начупеният на парченца шоколад. Бъркайте до получаване на хомогенна смес. Ако ще слагате аромати - сега е моментът. Така приготвен, ганашът може да използвате за заливка на бисквити, пълнеж и покриване не торти и какво ли още не. За бонбони - трябва още малко търпение. Оставете да изстине напълно, около един час.

Вземате около половин чаена лъжичка от ганаша и овалвате в какаото. Дори не е нужно да ги оформяте като топченца. Оставете в хладилник за още около 30 минути.
За да разнообразите вкуса чудесна работа биха ви свършили смлени ядки, кокосови стърготини, натрошени бисквити, настърган шоколад за овалване.
В ганаша може да добавите ядки или ситно нарязани сушени плодове. Една супена лъжица мед би добавила аромат и леко дъвчащ вкус на бонбоните.

Съставките са налични почти във всеки квартален магазин. Лесни и бързи за приготвяне, трудно може да се обърка нещо, а дори и да стане - поправя се с добавка на още малко сметана или шоколад. Може да ги приготвите няколко дни преди празника, стига да има място, на което да ги скриете.

понеделник, 1 декември 2014 г.

Бисквити трюфел без шоколад

Започвам отброяването до края на 2014 година с рецепта за едни от любимите ми десерти - бисквити трюфел. Открих ги преди около четири години. От тогава няма семеен празник без тях. Правила съм ги много пъти и без повод, по класическата рецепта - с шоколад. С натрупване на опит в кухнята, един ден реших да махна шоколада, но да оставя някак шоколадовия вкус. След първия сполучлив опит имаше други, с различни вариация в пропорциите, докато постигнах повторяемост във вкуса и визията. Резултатът е топящи се в устата бисквити за шокохолици, без шоколад.

Необходими продукти за около 70 броя:
2 яйца
3/4 чаена чаша кафява захар
1/4 чаена чаша кристална захар
1/2 чаена чаша меко масло
1,5 чаени чаши брашно + 2 супени лъжици
3/4 чаена чаша какао
2 чаени лъжички сода
2 чаени лъжички лимонов сок
щипка сол, ванилия

Някои от успешните вариации на рецептата:
Ако нямате лимонов сок, може да замените с една чаена лъжичка лимонена киселина и да се пропуснат допълнителните две лъжици брашно.
Кафявата захар може да се замени с бяла и обратно.
Една чаена лъжичка захар Мусковадо може само да обогати бисквитките.

Приготвяне:
Разбивам яйцата със захарта до побеляване. Добавям маслото и разбивам отново до получване на пухкав крем. Към него прибавям какаото. Пресятото брашно, содата и солта разбърквам в отделен съд и после добавям към шоколадовата смес. Накрая слагам ванилията и лимоновият сок и отново разбърквам.

От сместа гребвам по половин чаена лъжичка, оформям на топче и овалвам в пудра захар. Готовите топчета се редят в тава, върху хартия за печене, на 3-4 см разстояние. Пекат се на 180 градуса за осем минути. Надуват се доста, напукват се досущ като стандартните трюфел бисквити. Охлаждам в тавата или върху решетка за 2-3 минути. Могат да се съхраняват поне седмица в добре затворени кутии ... на теория. Практиката показва, че не мога да ги опазя за дълго, след като къщата се изпълни с неустоимият им какаов аромат.

П.П. Най-сетне открих и първоизточника - https://www.tanitaang.com/2009/12/blog-post_18.html

събота, 29 ноември 2014 г.

Леща гореща

Едно от любимите ястия в нашия дом е лещата. През годините съм изпробвала различни варианти. Променях използваните подправки, добавки и какво ли още не. Огромното й предимство е краткото време, нужно да се превърне пакетът леща в ароматно и изкушаващо ястие, което наричаме "леща гореща".

Количество на използваните продукти зависи от броя хора, които трябва да се нахранят, както и от тeхните апетит и възраст. Дадените в рецептата са достатъчни за 6 до 8 порции.

3-4 с. л. олио,

2-3 скилидки чесън

1 средно голяма глава лук

1-2 червени сладки чушки

1 големичък морков

500 грама леща

200 до 400 грама домати

сол, чубрица, дафинов лист - на вкус

около литър и половина вода.


Някои неща може да се пропуснат - като чесъна. Други може да се намалят или увеличат. Всички това е въпрос на вкус. Това, което не препоръчвам да се променя е техниката на приготвяне.


Пръво слагате нарязаните скилидки чесън леко да се запекат, без мазнина. Като се разнесе ароматът му, добавяте олиото и лукът. Когато той стане прозрачен, добавяте чушките, а като сменят цвета си - идва ред на морковите. След около минута - идва ред на лещата. Все още с интерес наблюдавам как подскачат зрънцата на лещата в този момент. Необходими са около 2-3 минути, преди да сложите доматите. Аз използвам най-често домати от консерва, белени или нарязани на кубчета. Бъркайте непрекъснато в следващите около пет минути. През това време ще изври част от доматеният сок и ще усетите промяната в аромата на приготвяното ястие. Добавете водата, а когато лещата заври - добавете подправките: сол, чубрица и дафинов лист на вкус. Намалете котлона и оставете да къкри до готовност - около 40 минути. Колкото повече ври, толкова по-вкусна става.

Когато бързате, използвайте план Б. Заменете доматите с 1-2 лъжици готово доматено пюре или лютеница накрая, когато лещата е вече сварена.


Идеята да се запържи лещата преди варенето взех от едно от любимите ми предавания на Бъди Валастро - Кралят на кухнята. Пак по идея от там започнах да използвам повече чесън и домати - прие се добре и продължих да експериментирам и с други идеи от италианската кухня.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Денят е прекрасен, нали?

Някога си го повтарях машинално, без да осмисля кое му е прекрасното. Само с надеждата да е наистина такъв. Ставаш, отиваш с децата до училище, после - на работа. След работа - шайбата се завърта у дома. Кафе или разходка с приятели понякога. В един момент осъзнаваш, че да, такъв е денят! Прекрасен, дори само заради тези неща! Здрава съм. Имам деца, които има къде да водя. Има и къде да работя. На всичкото отгоре харесвам това, което работя. Имам семейство, приятели и близки хора, на които да се обадя. Ей тъй, само да ги чуя. И отговорът "добре", на въпроса "как си?" всъщност е ... верен. Защото всеки ден става по нещо хубаво, което го прави и неповторим. Нова книга, нов приятел, напъпилите клонки на дървото, край което минавам след работа. Всеки ден улавям нещо ново, което ми е убягвало до сега ... Като вихър, който ме грабва и вдига все по-високо, за да видя все повече неща. Неща, които правят всеки следващ ден по-цветен и усмихнат.

И по-прекрасен, нали?

неделя, 2 февруари 2014 г.

Овесени ядки, банан и шоколад

Едно е да искаш, друго - да го направиш. Не след седмица, но все пак, ето ме на линия.

Толкова много неща стават, при това - по-бързо от очакваното, че се чудя от кое да започна ... Ако трябва да опиша месеца само с една дума, то тя ще бъде шоколад, във всякакви разновидности - торта, кекс, сладкиши, бонбони.

Личното ми предизвикателство за месеца беше направата на нещо сладко за рожден ден. На едно страхотно дете, лъчезарно, приятел на моите деца. Заедно с майка му сътворихме три вида сладки (с шоколад) и четири вида бонбони (шоколадови, разбира се), за по-малко от шест часа. Дори опитахме нова рецепта, която бях мернала някъде набързо, а после така и не намерих източника, но все пак искахме да опитаме и ..... се оказа сполучлива и вкусна:

4 меки банана,

2 ч.ч. фини овесени ядки (първият опит беше с ръжени ядки, но с тях трябва да престои повече)

100 грама шоколад (аз ползвах млечен първия път)

Намачквате бананите на пюре, добавяте ядките и оставяте да престои около 20-30 минути (зависи от ядките), през които ядките да поемат част от течността и да омекнат. Нарязвате или натрошавате шоколада на малки парченца и го добавяте към другата смес. Гребвате с лъжицата така, че да има поне 1 парче шоколад и изсипвате върху хартия за печене. Няма нужда от големи разстояния, само да се не допират бисквитките. Аз ги притиснах отгоре, за да са плоски. Пекохме ги около 30 минути, на 150 градуса, но следващият път ще опитам да съкратя времето за приготвяне. Лесни, вкусни, а май минават и за здравословни. Дано са се харесали и на малчуганите, за които ги правихме.

Удобни са ми да сложа и в раницата за похапване в голямото междучасие. Така съм спокойна, че няма да посегнат към пълните със знайни и незнайни Е-та на пакетираните неща в лавката.

неделя, 12 януари 2014 г.

Омлет ел Нина

Първото, което децата пожелаха да запишем в семейната готварска книга е рецептата за омлет. Малко предистория.

От няколко години не се бях сещала да правя омлет у дома. Уж лесно, но все нещо не се получаваше – я ще го скъсам, я плънката ще изтече, я нещо друго ще се стане. Докато един ден не ме нагостиха с една невероятно лесна и вкусна негова версия.

Бях на гости на много близка приятелка, която виждам твърде рядко, за да я оставя да губи време да приготвя и нещо за ядене. Тя ме увери, че всичко ще стане много бързо и изобщо няма да усетя, че готви. Замръзнах, като чух и думата „омлет“, защото за мен това означаваше да се посветя само на приготвянето му. Тя се засмя и набързо огранизира обяда с децата си. Кухнята се изпълни с летящи яйца, кашкавал, сирене и шунка. Струваше ми се, че тя само с поглед подреждаше в тигана съставките. Сякаш за секунди готовите омлети се приземяваха в чиниите. С двамата си помощника, разбира се. Аз стоях на средата на кулинарното торнадо и не вярвах на очите си. Макар че тогава единственият ми принос се състоеше в опразването на чинията, много пъти след това успявах и аз да го приготвя. Включих и моите помощници, за да се доближа максимално до начина на приготвянето на първия омлет, който ще остане с името на скъпата ми приятелка в семейната готварска книга.

3 яйца, кашкавал, сирене, шунка и голям тиган с незалепващо покритие. Ако ползвате друг, ще ви трябва и малка бучка масло, с която леко да го намажете.

Слагате тигана на котлона и изчаквате да се сгорещи. Тогава е моментът за маслото, ако ще ползвате. Изсипвате разбитите яйца в тигана, трябва да стане като палачинка. Изчаквате около 30 секунди да стегне, но времето зависи от печката - може да е нужно малко повече или по-малко. Покривате половината омлет с плънката – кашкавал, шунка, сирене – в количества и пропорции на вкус. След още трийсетина секунди прегънете омлета, така че да захлупи плънката. Притиснете го по краищата, изчакайте още двайсетина секунди и го обърнете върху горната страна (ако не го обичате препечен, може да си спестите упражнението). След още толкова е готов за кацане в чинията на най-претенциозните гладници.

Сервирам със салата от сезонни зеленчуци и доматен сос. Ще добавя снимки при първа възможност.

Проекти 2014

Цяла година се канех да пиша редовно, но все си намирах причини/опрадвания да отлагам.

Днес започвам на чисто, едно ново начало за мен и блога. Ще се старая да пиша поне по 1 публикация на седмица.

Друго предизвикателство, с което се заех, е направата на семейна готварска книга. В нея ще съберем любими рецепти, такива, които са се харесали на всички. Рецепти за семейните празници и вечерите, в които се събираме всички заедно. Още повече, че и децата започнаха да проявяват интерес към заниманията ми в кухнята. Ще отделя подобаващо място и за тяхното участие.

Третият проект отново смятам да изпълня заедно със семейството си. Надявам се да пътуваме повече и всеки от нас да види поне по пет нови места през настоящата година, за които също ще разкажа.