Днешният ден е последният от продължилото два месеца извънредно положение. От утре нещо ще бъде по-различно, въздухът - по-вкусен, а денят ... топъл, и подходящ за едно ново начало. Повод, достатъчно значим, за да се отбележи с нещо ново и различно.
Не знам и защо не съм го правила досега, макар да си имам история, от ученическите години, с една негова по-накипрена роднина - торта "Пламъци". Тогава интернет не беше толкова достъпен и за рецептата на тортата трябваше да висим в библиотеката, търсейки точното списание, за да препишем какво трябва за тортата. Ценните указания от заветното листче бяха превъплатени в тортата за рожденния ден на една приятелка. Беше интересна, беше различна и, най-важното - мнооого вкусна. Някой път ще я направя и нея, но днес репетирам с един "Дамски каприз". Ефектен, вкусен, на това отгоре - лесен. Не знам защо си е заслужил името, но определено си заслужава да се опита.
Необходими продукти:
5 яйца
280 г захар
1/2 чаена чаша олио
1 чаена чаша кисело мляко
2 чаени чаши брашно (аз сложих 1 1/2, но и 1/2 ч.ч. нишесте ванилия)
1 чаена лъжичка сода
ванилия
бурканче сладко или конфитюр, по избор
Разбиват се жълтъците с 200 г от захарта. Добавят се олиото, киселото мляко, ванилията. Брашното и нишестето се добавят постепенно накрая. Използвах форма, застлана с хартия за печене, но сигурно може и да е намазана с масло. Пече се на 180 градуса, до готовност. Времето зависи от размера на тавата и дебелината на блата. Аз ползвах тавата на фурната и 25 минути ми бяха достатъчни.
Когато поизстине, трябва да се надупчи с шишче или клечка за зъби и да се намаже със сладкото. Аз ползвах конфитюр от дъхави ябълки и дюли, от подножието на Мадарските скали, преработени от мен и децата в подходящо за всякакви случаи лакомство. Може и с лъжичката от буркана да се яде, но да не се отплесвам.
Накрая белтъците се разбиват на сняг останалата захар (1 к.ч.) и се разстилат върху сладкото. Пече се отново, само на горен реотан, за да се запекат, колкото да сменят цвета си. Следващият път ще опитам да ги запека като "Забравени сладки", сигурно също ще се получи.
Източник
сряда, 13 май 2020 г.
вторник, 5 март 2019 г.
В Якоруда на Трети март
На някого може и да му е странен избора ми за празника тази година. Самата аз знаех много малко за Якоруда, но ми допадна идеята и се впуснах в приключението със семейството си.
Цялото пътуване беше организирано от инициативен комитет в подкрепа на теснолинейната железница в България, за четвърти пореден път. До последно не бях сигурна дали ще стигнем навреме и от коя гара ще успеем да се качим, та затова не купихме нищо предварително. Видът на събралото се множество на перона в Септември половин час преди влака доста ме притесни, но си бяхме с късмета и се сдобихме със заветните билети. Настроението беше приповдигнато, а вагоните (десет, вместо обичайните 4, + бюфет) - пълни с хора на всякаква възраст и от различни населени места. На празник, като на празник – с песни, музика, развети знамена и приповдигнато настроение. Зад всеки завой се появяваха все нови и нови красоти, които се опитвахме да запечатаме на снимка поне, за да споделим с хората, които не бяха дошли с нас. Въпреки неособено високите температури навън, все някой прозорец беше отворен и ентусиастите се надпреварваха за най-хубавия кадър. Забавно беше да ни изпревават колите по пътя, минаващ често доста близо. Много хора ни махаха, снимаха ни отвън, радваха ни се. Слънцето се изкачваше все по-високо и напичаше през стъклата. В най-високата част, около гара Аврамово, се върнахме към зимата с кратък снеговалеж. В шеги и закачки, ето че се показа и Якоруда. Локомотива предупреди за пристигането ни с мощния си глас. На перона ни посрещнаха хора от Якоруда, с хляб и сол, като скъпи гости. Църковната камбана заби за празника. Както се оказа после – съвпадението не е било случайно, нас са чакали. Гарата е в края на града и колоната от пътници и посрещачи пое към крайната ни цел - читалището. Гледките от двете ни страни са невероятни. Рила се е изправила мълчаливо, с нахлупен бял калпак, срещу Родопите, в сиво кожухче от голите все още гори. Между тях се вие Места, сякаш едвам ги възпира, за да не се съберат в нещо още по-голямо и могъщо. От нея нагоре, по близките склонове са се разплискали къщите на хората. Личи си, че са строени в различни времена, с различни стилове и цветове, но от малките детайли лъха чувство на спокойствие и общност, на подкрепа и уют. Малкото столче, като на баба, подпряно на недовършената мазилка, паметника на Петко Славейков – близо до ъгъла на улиците „Цар Борис III” и Хаджи Алиш“, панелния блок близо до реката. А как да подминеш къщичката с еркера и пристройките, от различни епохи и чешмата с ледено студената вода пред нея? Или пък трабанта, паркиран на метри от лъскавия бял мерцедес. От терасите ни махаха, по тротоарите си стояха и си говореха хора, други се занимаваха с техни си неща, но толкова спокойно, че сякаш времето и пространството нямаха значение.
В шеги и закачки стигнахме до залата на читалището, която се изпълни до краен предел с домакини и гости. След кратко привествие, залата притихна в очакване. Още с първите думи останах без дъх, сякаш нещо ме блъсна и с цялата си тежест думите „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ ме зашеметиха. За няколко мига сякаш бях там, сякаш миналото беше възкръснало. Минало, на което е сложен край преди 141 години, но го носим в себе си. И на днешния ден отбелязваме точно това. Началото на една нова епоха, с основи, положени от много жертви, мъка и сълзи, но и много мечти и надежди за едно по-добро и красиво бъдеще за всички. Продължаваме напред, но помним.
Като феникси изникнаха на сцената малки, големи и още по-големи момичета и момчета. Стихове за България изпълниха салона, после се изви кръшно хоро. Шарените носии бяха толкова различни от това, с което съм свикнала, но и много, много близки. Младите цигулари и акордеонисти ни показаха какво могат, а Якорудските баби след тях не им отстъпваха. В песента за Якоруда се включиха всички, дори и от публиката. Прекрасна песен, дано успея да я намеря, но този път чичко Гугъл бе безпомощен. Финалът беше едно невероятно изпълнение на „Хубава си, моя горо“ от всички присъстващи. Целият салон бе на крака, времето за миг се спря, а ние пеехме, сякаш всеки ден сме го правили и ще продължаваме да го правим, заедно.
През това време на мегдана приготвиха мястото за празненствата, за всекиго по нещо, от всеки край на България. Пъстрият букет на децата и бабите с носиите, се пръсна като заря и се смеси с околните, увличайки ги в плетеницата на различните хора и танци. Някои се улисаха и може да не са успели да обядват, но не се спряха, докато не наближи време за влака.
И ние бяхме сред бързащите в последната минута, разбира се. Влака влезе в гарата с развети знамена, мощно огласи цялата долина със свирката си. Уморените герои се качиха в затоплените вагони. Тръгнахме си и ние, взели частица от Якоруда в сърцето си и оставили частичка от него, за да се върнем.
Цялото пътуване беше организирано от инициативен комитет в подкрепа на теснолинейната железница в България, за четвърти пореден път. До последно не бях сигурна дали ще стигнем навреме и от коя гара ще успеем да се качим, та затова не купихме нищо предварително. Видът на събралото се множество на перона в Септември половин час преди влака доста ме притесни, но си бяхме с късмета и се сдобихме със заветните билети. Настроението беше приповдигнато, а вагоните (десет, вместо обичайните 4, + бюфет) - пълни с хора на всякаква възраст и от различни населени места. На празник, като на празник – с песни, музика, развети знамена и приповдигнато настроение. Зад всеки завой се появяваха все нови и нови красоти, които се опитвахме да запечатаме на снимка поне, за да споделим с хората, които не бяха дошли с нас. Въпреки неособено високите температури навън, все някой прозорец беше отворен и ентусиастите се надпреварваха за най-хубавия кадър. Забавно беше да ни изпревават колите по пътя, минаващ често доста близо. Много хора ни махаха, снимаха ни отвън, радваха ни се. Слънцето се изкачваше все по-високо и напичаше през стъклата. В най-високата част, около гара Аврамово, се върнахме към зимата с кратък снеговалеж. В шеги и закачки, ето че се показа и Якоруда. Локомотива предупреди за пристигането ни с мощния си глас. На перона ни посрещнаха хора от Якоруда, с хляб и сол, като скъпи гости. Църковната камбана заби за празника. Както се оказа после – съвпадението не е било случайно, нас са чакали. Гарата е в края на града и колоната от пътници и посрещачи пое към крайната ни цел - читалището. Гледките от двете ни страни са невероятни. Рила се е изправила мълчаливо, с нахлупен бял калпак, срещу Родопите, в сиво кожухче от голите все още гори. Между тях се вие Места, сякаш едвам ги възпира, за да не се съберат в нещо още по-голямо и могъщо. От нея нагоре, по близките склонове са се разплискали къщите на хората. Личи си, че са строени в различни времена, с различни стилове и цветове, но от малките детайли лъха чувство на спокойствие и общност, на подкрепа и уют. Малкото столче, като на баба, подпряно на недовършената мазилка, паметника на Петко Славейков – близо до ъгъла на улиците „Цар Борис III” и Хаджи Алиш“, панелния блок близо до реката. А как да подминеш къщичката с еркера и пристройките, от различни епохи и чешмата с ледено студената вода пред нея? Или пък трабанта, паркиран на метри от лъскавия бял мерцедес. От терасите ни махаха, по тротоарите си стояха и си говореха хора, други се занимаваха с техни си неща, но толкова спокойно, че сякаш времето и пространството нямаха значение.
В шеги и закачки стигнахме до залата на читалището, която се изпълни до краен предел с домакини и гости. След кратко привествие, залата притихна в очакване. Още с първите думи останах без дъх, сякаш нещо ме блъсна и с цялата си тежест думите „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ ме зашеметиха. За няколко мига сякаш бях там, сякаш миналото беше възкръснало. Минало, на което е сложен край преди 141 години, но го носим в себе си. И на днешния ден отбелязваме точно това. Началото на една нова епоха, с основи, положени от много жертви, мъка и сълзи, но и много мечти и надежди за едно по-добро и красиво бъдеще за всички. Продължаваме напред, но помним.
Като феникси изникнаха на сцената малки, големи и още по-големи момичета и момчета. Стихове за България изпълниха салона, после се изви кръшно хоро. Шарените носии бяха толкова различни от това, с което съм свикнала, но и много, много близки. Младите цигулари и акордеонисти ни показаха какво могат, а Якорудските баби след тях не им отстъпваха. В песента за Якоруда се включиха всички, дори и от публиката. Прекрасна песен, дано успея да я намеря, но този път чичко Гугъл бе безпомощен. Финалът беше едно невероятно изпълнение на „Хубава си, моя горо“ от всички присъстващи. Целият салон бе на крака, времето за миг се спря, а ние пеехме, сякаш всеки ден сме го правили и ще продължаваме да го правим, заедно.
През това време на мегдана приготвиха мястото за празненствата, за всекиго по нещо, от всеки край на България. Пъстрият букет на децата и бабите с носиите, се пръсна като заря и се смеси с околните, увличайки ги в плетеницата на различните хора и танци. Някои се улисаха и може да не са успели да обядват, но не се спряха, докато не наближи време за влака.
И ние бяхме сред бързащите в последната минута, разбира се. Влака влезе в гарата с развети знамена, мощно огласи цялата долина със свирката си. Уморените герои се качиха в затоплените вагони. Тръгнахме си и ние, взели частица от Якоруда в сърцето си и оставили частичка от него, за да се върнем.
понеделник, 25 февруари 2019 г.
Овесени бисквити с шоколад
Бързо, лесно, вкусно - това са трите думи, описващи тази рецепта. Дали е здравословно - зависи от количеството, съставките са качествени.
Ще я напиша така, както е в оригинал, а в скобите са моите поправки
Необходими продукти:
3 чаени чаши овесени ядки
2 чачени чаши захар (на мен ми дойде в повече)
1/2 чаена чаша прясно мляко (аз ползвах косово и мисля, че само спечели вкуса)
1/2 чаена чаша фъстъчено масло (може да се замени с краве, но фъстъченият аромат допълна добре останалите съставки)
125 грама краве масло (то пък може да се замести с фъстъчено, предимно въпрос на вкус)
3 супени лъжици какао (тук бях по-щедра - половин чаша хубаво, тъмно какао)
ванилия - по желание
Загрейте първо млякото, изсипете вътре захарта, какаото и масло. Оставете да кипне и свалете от огъня. Добавете фъстъченото масло, разбъркайте, докато стане хомогенна смес. Сложете и овесените ядки, разбъркайте отново добре. С помощта на лъжица оформете кръгчета върху хартия за печене и оставете да се охлади. Аз ползвах чаена и получих около 90 бройки.
Въпреки голямото количество, свършиха бързо, споделени с приятели. Следващия път ще ги направя с по-малко захар, което може да наложи увеличаване на други продукти, като ядките или какаото. Ще ми се да ги опитам и само с един вид масло, само поводи да има и приятели, с които да ги споделя!
Източник
Ще я напиша така, както е в оригинал, а в скобите са моите поправки
Необходими продукти:
3 чаени чаши овесени ядки
2 чачени чаши захар (на мен ми дойде в повече)
1/2 чаена чаша прясно мляко (аз ползвах косово и мисля, че само спечели вкуса)
1/2 чаена чаша фъстъчено масло (може да се замени с краве, но фъстъченият аромат допълна добре останалите съставки)
125 грама краве масло (то пък може да се замести с фъстъчено, предимно въпрос на вкус)
3 супени лъжици какао (тук бях по-щедра - половин чаша хубаво, тъмно какао)
ванилия - по желание
Загрейте първо млякото, изсипете вътре захарта, какаото и масло. Оставете да кипне и свалете от огъня. Добавете фъстъченото масло, разбъркайте, докато стане хомогенна смес. Сложете и овесените ядки, разбъркайте отново добре. С помощта на лъжица оформете кръгчета върху хартия за печене и оставете да се охлади. Аз ползвах чаена и получих около 90 бройки.
Въпреки голямото количество, свършиха бързо, споделени с приятели. Следващия път ще ги направя с по-малко захар, което може да наложи увеличаване на други продукти, като ядките или какаото. Ще ми се да ги опитам и само с един вид масло, само поводи да има и приятели, с които да ги споделя!
Източник
вторник, 17 октомври 2017 г.
Октомври
“Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври“ – Луси Монтгомъри
Толкова е вярно и за мен, че няма накъде повече. Октомври е един от любимите ми месеци. Представям си го как поема куфарите на есента от септември и ги оставя настрани. После я хваща под ръка и тръгват през балната зала на природата, организирайки тържеството по посрещането. Забърсват тук-там следите на лятото, а някъде капват и от мострите боички по пода. Подреждат шарените гирлянди на листата по дърветата и опитват дали са узрели плодовете им. Разстилат облаците по тавана, но понеже не са на едно мнение, оставят ги на гроздове по ъглите. А те са много, защото лятото от бързане е забравило тук куфар с цветя, там – шепа море или буркан с топли слънчеви лъчи. Под нестройния оркестър на животни и птици, двамата се завъртат във вихрен танц, като генерална репетиция за бала. Идват гостите, а в залата все още подреждат по стените нанизи от жълъди, кестени, гъби, ябълки, круши, дюли и грозде. Ароматът им се носи навсякъде. Нетърпеливата есен дава знак и забавата започва. Такава, каквато само тя и октовмри могат да сътворят. После спират за минутка да си починат, присядайки до Димитровден. Колкото лятото да се усмихне през рамо със съжаление, че не е сред поканените и да ни напомни, че пак ще дойде. След прощалния валс облаците слизат по-ниско, за да скрият раздялата на танцьорите и се отдръпват отново, за да направят път на новия герой – ноември.
Сигурно фактът, че с началото на октомври започва и моята поредна лична година, е изиграл някаква роля за фантазиите ми за празника на есента. На всичкото отгоре, на този ден е и денят на музиката. Което пък би могло да е причина за това, че съм музикален инвалид, но това е друга тема, за която октомври няма вина.
Той ми показа многообразието на света около мен. Разкри ми неговите цветове, вкусове и аромати, разбъркани в неповторим есенен коктейл, със щипка лято и кратък зимен полъх от планините, оставящ кристалчета лед по ръба на чашата за моя празник. И за празника на есента ...
събота, 3 декември 2016 г.
Английски коледен кейк
Вярно, че името на този традиционен коледен сладкиш е свързано с Англия, но все повече близки и познати в България го приготвят. Тази година реших да го направя и аз. Включих го в списъка с неща, които непременно трябва да направя преди Коледа. Ако опитът е успешен, ще го правя всяка година. Първо потърсих изпитана рецепта. Обаче, колкото човека питах, толкова варианта получих. Накрая реших да се доверя на рецептата на Джемма, защото съм правила успешно и други нейни неща. След първоначания ентусиазъм, цяла седмица обикалях по магазините след работа, докато събера нужните съставки и все си намирах оправдание за да го отложа. Хората вече го поливаха втори и трети път, а аз още бях до под кривата круша. Края на ноември вече беше крайно време за приготвянето му. Първоначално смятах само да удвоя дозата, но после промених малко и съставките. За всичко останало - следвах съветите на Джемма почти стриктно.
I. Сутринта накиснах сушените плодове:
400 гр стафиди
100 гр сушени кайсии- нарязани на дребно
150 гр сушени череши- нарязани на половинки
100 гр сушени червени боровинки
100 гр орехи нарязани
100 гр бадеми нарязани
100 гр сушени кумкуати, нарязани на ситно
настъргана кора от 1 лимон
сок от 1 лимон
4 с л портокалов сок
100 мл коняк (аз сложих ром "Savoy")
1 с л канела
1 с л смлян карамфил
1/2 ч.л. смлян джинджифил
Завих ги с найлон и ги оставих на хладно.
II. Би трябвало да е след около 12 часа, но се оказа, че съм забравила да оставя маслото на топло да омекне и остана за следващата вечер:
На другия ден:
1. Приготвих си продуктите
350 гр меко масло,
3 с л течен мед,
200 гр кафява захар
150 гр бяла захар
350 гр брашно + 5 с.л.
6 яйца
2. Включих фурната на 150 гр.
3. Застлах с пекарска хартия дъното и стените на формите - разделих сместа на три неравни части, като всяка от тях беше наречена кога да се хапне. Използвах метални кутии от бисквити, в които после ще съхранявам кекса, защото капаците им прилепват доста плътно.
В купа разбих маслото, меда и захарта, докато стана еднородна и кремообразна смес. След това се прибавят едно по едно яйцата, като след всяко яйце се разбива сместа, докато се усвои добре. После - лъжица брашно и пак разбиване. Пак яйце, брашно и т.н., докато станат 6. Прилича на технологията за тесто за еклери, но там не се добява брашно.
4. Прибавих половината от брашното, 1 бакпулвер (това май трябваше да е 10 грама, а аз не съобразих, че моите пакетчета бяха по 20), 100 гр бадемово брашно и плодовата смес. Следва пак разбъркване, което при мен беше вече на ръка, но ако имате робот - той ще ви спести още малко работа. Сложих останалото врашно и пак разбърках, до еднородна смес. Е, плодовете и ядките си се открояват, но другите съставки се бяха смесили идеално.
5. Изсипвах във формата и загладих. Формата се покрива с два слоя хартия за печене. Тук нещо не бях догледала и сложих само един пласт. Може да се върже, но може и да се притисне с капака (предимството да ползвам бисквитени кутии) и той после да се махне. Пече се около 2.5 - 3, или докато клечката излезе суха. Аз намалих времето на 2 часа, понеже разделих кейка в по-малки форми. Отне около два часа, като май най-малката можеше да извадя и по-рано.
6. Като се изпече се надупчва на няколко места и се залива с 5 с л ром, оставя се така 30 мин. След 30 мин се вади на решетка до пълното му изстиване. ... Да, така би трябвало да е в един идеален свят, който се върти около мен и кейка ми, но се наложи малко да разменя операциите, стискайки палци да не пострада вкуса - залях с ром доста след пълното му изстиване, което беше станало във формата.
7. Накрая го завих във фолио за вежо съхранение, прибрах го обратно в металната кутия и го оставих отново на студено да отлежава до Коледа. През няколко дена се напръсква с ром (аз ще го правя веднъж седмично). Може ромът да е разреден с малко портокалов сок или чай (смятам последното поливане да е само с портокалов сок).
В навечерието на Коледа може да се украси отгоре с бял фондан, черен шоколад, а някъде срещнах дори д крем, много подобен на еклеровия с мляко, жълтъци и много масло. На най-много места го видях вързан с червена панделка. Има време, само трябва да внимавам да не го "напия" до тогава.
I. Сутринта накиснах сушените плодове:
400 гр стафиди
100 гр сушени кайсии- нарязани на дребно
150 гр сушени череши- нарязани на половинки
100 гр сушени червени боровинки
100 гр орехи нарязани
100 гр бадеми нарязани
100 гр сушени кумкуати, нарязани на ситно
настъргана кора от 1 лимон
сок от 1 лимон
4 с л портокалов сок
100 мл коняк (аз сложих ром "Savoy")
1 с л канела
1 с л смлян карамфил
1/2 ч.л. смлян джинджифил
Завих ги с найлон и ги оставих на хладно.
II. Би трябвало да е след около 12 часа, но се оказа, че съм забравила да оставя маслото на топло да омекне и остана за следващата вечер:
На другия ден:
1. Приготвих си продуктите
350 гр меко масло,
3 с л течен мед,
200 гр кафява захар
150 гр бяла захар
350 гр брашно + 5 с.л.
6 яйца
2. Включих фурната на 150 гр.
3. Застлах с пекарска хартия дъното и стените на формите - разделих сместа на три неравни части, като всяка от тях беше наречена кога да се хапне. Използвах метални кутии от бисквити, в които после ще съхранявам кекса, защото капаците им прилепват доста плътно.
В купа разбих маслото, меда и захарта, докато стана еднородна и кремообразна смес. След това се прибавят едно по едно яйцата, като след всяко яйце се разбива сместа, докато се усвои добре. После - лъжица брашно и пак разбиване. Пак яйце, брашно и т.н., докато станат 6. Прилича на технологията за тесто за еклери, но там не се добява брашно.
4. Прибавих половината от брашното, 1 бакпулвер (това май трябваше да е 10 грама, а аз не съобразих, че моите пакетчета бяха по 20), 100 гр бадемово брашно и плодовата смес. Следва пак разбъркване, което при мен беше вече на ръка, но ако имате робот - той ще ви спести още малко работа. Сложих останалото врашно и пак разбърках, до еднородна смес. Е, плодовете и ядките си се открояват, но другите съставки се бяха смесили идеално.
5. Изсипвах във формата и загладих. Формата се покрива с два слоя хартия за печене. Тук нещо не бях догледала и сложих само един пласт. Може да се върже, но може и да се притисне с капака (предимството да ползвам бисквитени кутии) и той после да се махне. Пече се около 2.5 - 3, или докато клечката излезе суха. Аз намалих времето на 2 часа, понеже разделих кейка в по-малки форми. Отне около два часа, като май най-малката можеше да извадя и по-рано.
6. Като се изпече се надупчва на няколко места и се залива с 5 с л ром, оставя се така 30 мин. След 30 мин се вади на решетка до пълното му изстиване. ... Да, така би трябвало да е в един идеален свят, който се върти около мен и кейка ми, но се наложи малко да разменя операциите, стискайки палци да не пострада вкуса - залях с ром доста след пълното му изстиване, което беше станало във формата.
7. Накрая го завих във фолио за вежо съхранение, прибрах го обратно в металната кутия и го оставих отново на студено да отлежава до Коледа. През няколко дена се напръсква с ром (аз ще го правя веднъж седмично). Може ромът да е разреден с малко портокалов сок или чай (смятам последното поливане да е само с портокалов сок).
В навечерието на Коледа може да се украси отгоре с бял фондан, черен шоколад, а някъде срещнах дори д крем, много подобен на еклеровия с мляко, жълтъци и много масло. На най-много места го видях вързан с червена панделка. Има време, само трябва да внимавам да не го "напия" до тогава.
петък, 2 декември 2016 г.
Коледен и Новогодишен календар
Всяка година ми се иска да направя коледен календар или поне списък със задачките за празниците, но не го довършвам. В повечето случаи дори не го започвам, а резултатът е много бързане, препирни, забравени картички, неизпълнени рецепти ... е, поне с подаръците се справяме навреме.
За тази година съм предвидила няколко дни за правене на сладки. Още няколко ще отделим за направата и изпращането на картички. Неизвестно колко ще отнемат коледните украси. Не на последно място трябва да има и дни за пазаруване и подготовка на подаръците. Сега има идеи само за първите 4-5 дни, но ще актуализирам списъка с появата на всяка нова хрумка. Ще добавям и по-подробна информация за свършеното.
1. Английски коледен кейк - направата му отнема повече от един ден, но от някъде трябва да се почне и го обявявам за моя Ден Първи.
2. Изготвяне на списък за коледни картички - къде, как, на кого и колко. Едва ли ще е окончателен, но със сигурност се очертава доста внушителен.
3. Набавяне на нужните материали за първия транш с картички - за тези, които ще пътуват най-далеч. покрай това може и някой от подаръците може да се вмъкне в чувала на дядо Коледа от верните му джуджета и джуджанки.
4. Картичкоправене - колкото повече, толкова повече.
5. Първа коледна украса - проверка на наличностите и събиране на идеите за тази година.
6. Изпращане на първите картички до далечните си дестинации.
За тази година съм предвидила няколко дни за правене на сладки. Още няколко ще отделим за направата и изпращането на картички. Неизвестно колко ще отнемат коледните украси. Не на последно място трябва да има и дни за пазаруване и подготовка на подаръците. Сега има идеи само за първите 4-5 дни, но ще актуализирам списъка с появата на всяка нова хрумка. Ще добавям и по-подробна информация за свършеното.
1. Английски коледен кейк - направата му отнема повече от един ден, но от някъде трябва да се почне и го обявявам за моя Ден Първи.
2. Изготвяне на списък за коледни картички - къде, как, на кого и колко. Едва ли ще е окончателен, но със сигурност се очертава доста внушителен.
3. Набавяне на нужните материали за първия транш с картички - за тези, които ще пътуват най-далеч. покрай това може и някой от подаръците може да се вмъкне в чувала на дядо Коледа от верните му джуджета и джуджанки.
4. Картичкоправене - колкото повече, толкова повече.
5. Първа коледна украса - проверка на наличностите и събиране на идеите за тази година.
6. Изпращане на първите картички до далечните си дестинации.
7. ....
8. ...
9. ...
10.
вторник, 1 ноември 2016 г.
Будители
Будители са всички онези хора, които отделят от времето и таланта си, за да накарат позаспалото ни общество да се замисли, да почувства, да се стреми към нещо. Те са тези, които бият тревога, които заради морала дръзват да поемат риск, противопоставяйки се на авторитетите. Отказващи да приемат границите на познатото за окончателни. Верни на прогреса, но и на традицията. Между българските народни будители няма нито един такъв, който да е бил поклонник на общочовешкия прогрес, без да е поклонник на традициите на своя народ. Имало ги е преди, има ги и сега. И докато имаме свят, който можем да опознаваме, ще имаме нужда от тях. От хората, които съзнават, че животът ни дава повече, че дължим на живота повече, отколкото повечето от нас допускат.
Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.
Честит празник, хора!
Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.
Честит празник, хора!
Абонамент за:
Публикации (Atom)