Някога си го повтарях машинално, без да осмисля кое му е прекрасното. Само с надеждата да е наистина такъв. Ставаш, отиваш с децата до училище, после - на работа. След работа - шайбата се завърта у дома. Кафе или разходка с приятели понякога. В един момент осъзнаваш, че да, такъв е денят! Прекрасен, дори само заради тези неща! Здрава съм. Имам деца, които има къде да водя. Има и къде да работя. На всичкото отгоре харесвам това, което работя. Имам семейство, приятели и близки хора, на които да се обадя. Ей тъй, само да ги чуя. И отговорът "добре", на въпроса "как си?" всъщност е ... верен. Защото всеки ден става по нещо хубаво, което го прави и неповторим. Нова книга, нов приятел, напъпилите клонки на дървото, край което минавам след работа. Всеки ден улавям нещо ново, което ми е убягвало до сега ... Като вихър, който ме грабва и вдига все по-високо, за да видя все повече неща. Неща, които правят всеки следващ ден по-цветен и усмихнат.
И по-прекрасен, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар