Октомври

 

“Толкова се радвам, че живея в свят, в който има октомври“ – Луси Монтгомъри

 

Толкова е вярно и за мен, че няма накъде повече. Октомври е един от любимите ми месеци. Представям си го как поема куфарите на есента от септември и ги оставя настрани. После я хваща под ръка и тръгват през балната зала на природата, организирайки тържеството по посрещането. Забърсват тук-там следите на лятото, а някъде капват и от мострите боички по пода. Подреждат шарените гирлянди на листата по дърветата и опитват дали са узрели плодовете им. Разстилат облаците по тавана, но понеже не са на едно мнение, оставят ги на гроздове по ъглите. А те са много, защото лятото от бързане е забравило тук куфар с цветя, там – шепа море или буркан с топли слънчеви лъчи. Под нестройния оркестър на животни и птици, двамата се завъртат във вихрен танц, като генерална репетиция за бала. Идват гостите, а в залата все още подреждат по стените нанизи от жълъди, кестени, гъби, ябълки, круши, дюли и грозде. Ароматът им се носи навсякъде. Нетърпеливата есен дава знак и забавата започва. Такава, каквато само тя и октовмри могат да сътворят. После спират за минутка да си починат, присядайки до Димитровден. Колкото лятото да се усмихне през рамо със съжаление, че не е сред поканените и да ни напомни, че пак ще дойде. След прощалния валс облаците слизат по-ниско, за да скрият раздялата на танцьорите и се отдръпват отново, за да направят път на новия герой – ноември.

Сигурно фактът, че с началото на октомври започва и моята поредна лична година, е изиграл някаква роля за фантазиите ми за празника на есента. На всичкото отгоре, на този ден е и денят на музиката. Което пък би могло да е причина за това, че съм музикален инвалид, но това е друга тема, за която октомври няма вина.

Той ми показа многообразието на света около мен. Разкри ми неговите цветове, вкусове и аромати, разбъркани в неповторим есенен коктейл, със щипка лято и кратък зимен полъх от планините, оставящ кристалчета лед по ръба на чашата за моя празник. И за празника на есента ...