Лятно

Лято, юли, жега .. измъквам се от стаята, преди да съм се сварила в собствен сос и тръгвам на пътешествие в близката околност да търся хладинка. Не след дълго стигам до малка горичка с примамлива просека насреща.

Вървя си по пътечката, сред прохладата на дърветата. Между наситеното зелено на листата се процеждат лъчите на слънцето. Когато попаднат на белите камъни, се връщат обратно нагоре като фонтани.

В дясно виждам ягоди. Навеждам се да разгърна листата и проверя дали има плодове. Лъхна ме уханието на цветовете. Подранила съм, значи. Зад храсталаците от другата страна виждам полянка и тръгвам натам. Цялата е огряна от слънцето, а сред изумрудено зелената трева са пръснати ярки цветя и те подканват да приседнеш. Сякаш не ми се излиза на припек, дори заради тях и затова продължавам пътя си.

Идилията свършва с автомобилен клаксон, разнесъл се зад последните дървета. От там започваше една размекната от горещините асфалтова улица, с редичка от паркирани коли от едната страна. Единствената сянка е от близкия блок, а и тя бърза да се скрие от жегата в основите на сградата. Връщам се обратно, но магията на мястото вече я няма. До ягодите виждам рушаща се стена, а зад нея неуморно бягащите след бялата топка деца. До полянката с цветята има детска площадка. И пейка, нашарена като зебра от сенките на дърветата. Удобно място да седна да погледам малчуганите. Докато си мисля колко ли вълшебни островчета ще са останали в големия град, когато те пораснат ... ?